Латински език - произход

 Латинският език е езикът на племето латини, които са живеели в земите на днешна Италия в областта Лациум. Римската империя, образувана след завоеванията на латините в италийските земи, Европа и Северна Африка, достига огромно величие в много земи на днешна Западна Европа и се е говорил латински език, а владеенето му е било белег на образованост. Първите паметници на латински език са от 6 век пр.Р.Хр.Развитието на латински език минава през 1век.пр.Р.Хр.-1в.сл.Р.Хр.,когато на латински пишат Цицерон, Вергилий, Хораций и др. Латинският език по онова време е бил езикът на държавната администрация и правото, а за медицината се е изпиолзвало гръцки език. Затова гръцкият език има влияние върху медицинския латински.Днес латинският език е универсален за медицината, което помага за разчитане на диагнози и комуникации в медицинските среди. Латинската азбука има 24 букви, като последните две Y и Z  са заемки от гръцки език. Известни сентенции от Цицерон са например:,, O tempora, o mores! Превежда се О, времена, о, нрави! Quot capita, tot sententiae-колкото глави, толкова мнения. Изрази от Овидий са,, Dosis facit venenum-дозата прави отровата и,, Amor tussisque non celatur-любовта и кашлицата не могат да се скрият.