Критерии за оценка степента на социална адаптация и трудоспособност(какво представляват социалната адаптация и трудоспособността,нормативни документи,как се поставя оценката).

 Критерии за оценка степента на социална адаптация и трудоспособност(какво представляват социалната адаптация и трудоспособността,нормативни документи,как се поставя оценката).

Под социална адаптация разбираме ,особен вид вторична социализация ,която е предизвикана от изменения в средата ,предизвикващи качества и свойства на характера,които индивида няма в момента.Другото тълкование е ресоциализация на индивида дължаща се на неправилно формирана личност с ниска ефективност в социалните отношения.Адаптацията е свързана със социалната промяна ,иновацията които са важни в социологическият аспект категории.Освен това тя е израз на един основен феномен ,предмет на кибернетиката,залегнал в човешката природа –обратната връзка ,която поддържа адекватността ни и управлява съдържанието на нашата личност.Трябва да се отбележи, че адаптация е и социална продукция ,творчество,тъй като много често се предхожда и от отсъствие на модели и изисква собствени открития на личността ,макар че може да бъде подпомогната отвън ,както и възпрепятствана.

Причината за процеса на адаптация е състоянието на дезодаптация ,което предхожда във времето и представлява нарушение във взаимодействието между индивида и средата ,заплашващо или с разпадане на връзката ,или с разрушаване на значими свойства и характеристики на личността ,без които тя ще бъде сериозно увредена и няма да е същата.Дезадаптация може да се дължи на множество конкретни обстоятелства откъдето и изходите от нея могат да бъдат най-различни.Най-естественото от тези обстоятелства е възрастовата недосоциализираност на индивида.На всеки етап ,индивида има да усвоява ,конкретни социализационни нива.

На първи етап от така наречения дотрудов стадий –ранната социализация ,детето има да овладява тялото си ,езика,началното общуване ,норми и детски роли.В случая неговата адаптираност зависи в голяма степен от помощта на възрастните.

Същото важи и за втория етап на дотрудовия стадий-обучението ,когато продължават да се решават горните задачи ,но на по-високо ниво.Адаптация разбира се има,но тя е по-отношение на един пределно тесен кръг на социалната действителност и най-малката крачка встрани от него води до чувствителна загуба на координация.

Трудовият стадий.В началния етап на социална реализация ,индивидът е връхлетян от наведнъж от множество нови роли-професионална,съпружеска,родителска.Често пъти недостатъчната социализация в този период води до чувство на неизвестност и усещане за незаинтересованост и бездушие на света.Младият човек ,изпитва чувство на безнадежност ,което е тежка криза и което вече съзрелият индивид,за разлика от детето,преживява дълбоко и помни дълго.Трябва да измине дълъг период на запознаване със социалната организация на обществото и много странична помощ за да може той да ,,стъпи на краката си‘‘за да развие онова ниво на включеност със социалната среда ,което ще го интегрира в много по-широка сфера ,необходима на човека за цялостна изява.Това е време в което той овладява ,своята социална среда ,намира универсални модели за справяне и може бързо и ефикасно да развие адекватност.Фактически оттук нататък започва етапът на най-пълна адаптация ,когато индивидът познава обкръжението си и има добре развита социална мрежа за далекодействие и богат методически арсенал от подходи.Тези умения ще му позволят ,дълго време преди да влезе в следтрудовия стадий ,който е чисто външно маркиран и излизането от активна трудова дейност да отговори чрез компенсация на един неизбежен биологически процес –остаряването.Упадъкът на физическите сили и сетивата може да бъде компенсиран от възхода на интелекта и натрупаното през годините познание.Степента на адаптираност е толкова голяма,че той разполага с резерви ,за да посрещне неизбежните ,,течове‘‘на тази възраст.

Следтрудовият стадий поставя формална долна граница на един процес ,започнал десетилетие преди това.Той е обективно признание на декомпенсация и десоциализация на индивида.А освобождаването от трудовата роля ,изпълнявана до момента е специфична форма на десоциализация.Загубите на близки и приятели късат нишките на социалните мрежи и стесняват обратно ,неговата социална валентност.Отново се появява усещането за перспективност и дезадаптираност.Социалната среда поддържа усещането за излишност на хората от ,,третата възраст‘‘и те и отвръщат с антипатия.Последният етап през който преминава човешкият живот(за тези ,които имат късмет и доживеят до него е старческа деменция.Упадъкът на физическите сили се допълва от упадък на интелекта ,склероза,оглупяване.Природата му отнема,една по една всички придобивки на човека превръщайки ги в безсловесна развалина ,преди да го убие.Някакво ниво на адаптация е възможно само със странична помощ.В крайна сметка ,човек завършва жизнения си път там откъдето е започнал и в това няма никакво съмнение.

Интересно виждане за адаптацията към социалната среда изказва Мъртън.Когато културните ценности и цели са зле интегрирани с институционалиазираните социални структури ,т.е.социалният успех не е еднакво достъпен за всички се появява тенденция към разтройване на нормите –аномия.Така социалните неблагополучия пораждат девиантно поведение.Като форма на адаптивна реакция срещу аномията.

Белязаните търсят да се адаптират към ситуацията по-различен начин ,опитват да коригират дефекта си и така трайно и окончателно да се освободят от стигмата –пластична операция ,физиолечение,скриването на дефекта ,чрез подходящи дрехи,грим,очила.

Девиантните и белязаните могат да бъдат отнесени към групата на аутсайдерите.Това са хора,които по-една или друга причина стоят настрана от обществото и са хронически дезадаптирани.Преодоляване на това състояние често се съпровожда с радикална личностна промяна ,която ще бъде реализирана по-надолу.

Състоянието на дезадаптираност поражда и само се поражда от ниската Аз концепция .Това е нормално състояние и индивидът го преживява болестно.Той е затворен ,неудоволетворен.Индивидът става неконкуретноспособен,чувствителен към критика.Други проблеми на личностно ниво със социален произход са комплексите ,предразсъдъците,фиксациите.Към комплексите отнасяме неверните и самоувреждащи нагласи към самия себе си.Чувството ,че си неугледен ,несимпатичен,непохватен,глупав и др.Маргиналните групи също могат да изпаднат в състояние на дезадаптация дължаща се на несъгласувани ролеви очаквания,идващи от различни подгрупи.

За емпирична оценка степента на приспособеност на индивида към дадена социална среда показателите се търсят в две основни области –ефективност и удоволетвореност.Ефективността ,защото е обективна оценка за нивото на взаимодействията и като такава е пряк израз на съгласуваността индивид-среда.Удоволетвореността ,защото е субективният аспект ,преживяването на взаимодействията без страничният ефект на които у индивида не може да се говори за адаптираност.Индикациите на нито една от тези две групи показатели,взети изолирано от индикациите на другата група ,не са достатъчни за да бъде направено заключението за адаптация на конкретен социален деятел.Ако индивидът е високо продуктивен ,но вътрешно неудоволетворен ,той не може да се счита за добре приспособен.Същевременно и удоволетвореността без висока ефективност във взаимодействието може да бъде израз на безкритичност ,ниски претенции или абнормност на психиката,но не и на добра съгласуваност.

Социална оценка на хората с увреждания (инвалидите)по чл.12,ал.2 на Закон за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ)се извършва от консултативна комисия (комисии)изградени към съответната Дирекция ,,Социално подпомагане‘‘,след разглеждане на постъпилите молби по образец (приложение 1 към чл.11,ал.1 на правилника за прилагане на закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ)и изготвените към тях социални доклади.Комисията преценява потребностите от рехабилитация на лицето с увреждане ,възможностите за трудова дейност и професионална реализация ,възможностите за квалификация и преквалификация ,обстоятелствата от социален ,здравен,семеен и битов характер ,отнасящи се до възможността за интеграция на лицето с увреждане.Социалната оценка съдържа индивидуален план с препоръки към лицето за ;интегрирано обучение или обучение в специално училище,трудова заетост в интегрирана среда или в специализирани предприятия и кооперации,обучение в център за квалификация и преквалификация,ползване на подходящ вид социални услуги,други възможности за интеграция.

Тази социална оценка се изготвя за срока посочен в експертното решение за определяне процента на намалената трудоспособност или решението за намалената възможност за социална адаптация на лицата.Срокът на действие на социалната оценка ,издадена въз основа на ЕР с пожизнен срок  е 5 години от датата на издаването и.Нова оценка е възможо да бъде направена по-желание на лицето по чл.12,ал.2 от ЗИХУ при издаване на ново ЕР на ТЕЛК(НЕЛК)преди изтичане на срока на действащото решение,промяна в потребностите на лицето,промяна във възможностите за интеграция на лицето по (чл.13 на ЗИХУ и чл.11 до 15 на ППЗИХУ).

Може да се подаде молба към ,,Социално подпомагане‘‘ за изготвяне на социална оценка на лицето с увреждане ,като се приложат следните документи;документ за самоличност,експертно решениена ТЕЛК или РЕЛКК,съдебно решение или административен акт,документ за семейство на роднини или близки или семейство по чл.26 от Закона за закрила на детето,др.документи от значение за извършване на соц.оценка.Месечната добавка за социална интеграция на хората с увреждане се отпуска,според вида и степента на увреждане и индивидуалните потрености на хората с увреждане.Тази добавка е диференцирана и представлява парични средства по (чл.42 от ЗИХУ).

Инвалидността на лицата с намалена трудоспособост се установява ,чрез експертиза на трайната наработоспособност на лицата над 16 год.възраст от Териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК)и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).Експертизата на трайно намалена или загубена работоспособност включва определянето на ;степен на трайно намалена или загубена работоспособност ,като се измерва в проценти спрямо здравия човек,потребност от чужда помощ и за какъв срок е нужна,срок на инвалидността,дата на инвалидизация,причинната връзка между увреждането и трудовата злополука,пртивопоказаните условия на труд.

Трудовата заетост на хората с увреждане -по-късно в живота си хората с уврежане имат ограничени възможности за трудова реализация,дължащи се най-вече на дискриминация ,липса на образование и професионална квалификация,опит и доверие.Липсата на трудова заетост е измерител за отхвърлянето на лицата в неравностойно положение от обществото.Хората с увреждане са подложени на дискриминация в сравнение с други работещи и получават по-ниско заплащане за труда си.

Изброените по-горе проблеми фактически поставят лицата в неравностойно положение в състояние на хронична бедност и недоимък и намалени възможности за излизане от тежкото положение. Очевидно е, че елиминирането на бариерите и предоставянето на възможности на хората с увреждания да се включат в социалния живот, би спомогнало да се намали равнището на бедност в цялото общество.

   Степента на трайно намалена работоспособност се определя въз основа на подробно клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Тя се определя в проценти спрямо здравия човек. Определените групи инвалидност според наредба № 36 за експертизата на трайната нетрудоспособност се приравняват към следните проценти на загубената работоспособност:

първа група инвалидност – 90 на сто;

втора група инвалидност – от 71 до 90 на сто;

трета група инвалидност – от 50 до 70 на сто.

   За да получи “статут” на човек с трайно увреждане, необходимо е лицето да има над 50% загубена работоспособност. Ако процентите са под 50, то човек не може да ползва никакви придобивки,независимо от дефицита,и на практика е изключен от всички интеграционни мерки.

   При тежка степен на намалена работоспособност (над 90% ) ТЕЛК/НЕЛК се произнася и по потребността от чужда помощ. 

   Чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние да се самообслужват в битово отношение ( ставане, обличане, тоалет, хранене и др.), на слепи, както и на психично болни, които не са в състояние да контролират действията си.

   Срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността. При дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността се определя пожизнен срок на инвалидността.   Срокът на “чуждата помощ” може да бъде същият или по-кратък от срока на намалената работоспособност в зависимост от увреждането и неговата динамика, но за не по-малко от 6 месеца. При лица, навършили 65-годишна възраст се определя пожизнен срок на инвалидността. Преосвидетелстване на тези лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза.

   Дата на инвалидизиране се определя, когато се определя процент трайно намалена работоспособност, въз основа на наличната медицинска документация, трудовия маршрут и здравословното състояние на лицето. 

   В своите решения ТЕЛК и НЕЛК определят условията на труд, противопоказни за здравното състояние на освидетелстваните лица. При лице с 50 и с над 50 на сто трайно намалена работоспособност ТЕЛК (НЕЛК) се произнася по работоспособността му, за работното му място и при необходимост го трудоустроява.

Лицата с 50 и над 50% загубена работоспособност имат право на инвалидна пенсия.

   Инвалидните пенсии, са пенсии свързани с осигурителния стаж и те са: за общо заболяване и за трудова злополука, или професионална болест, и пенсии, които не са свързани с трудова дейност: социална пенсия за инвалидност, за гражданска инвалидност, и за военна инвалидност. Пенсия за инвалидност се отпуска въз основа на писмено заявление по образец, към което се прилагат всички необходими оригинални документи. Заявлението може да се подава лично, чрез законен представител, чрез осигурителна каса, чрез последния осигурител или чрез упълномощено лице до териториалното поделение на НОИ по постоянния адрес на заявителя. Към заявлението се представят:

за всички видове инвалидни пенсии – експертно решение  на ТЕЛК;

при пенсиите за инвалидност поради общо заболяване : документи за осигурителен (трудов) стаж; документи за брутното трудово възнаграждение или доход.

при пенсиите за трудова злополука или професионална болест :документи за осигурителен (трудов) стаж; заявлението се свързва служебно ТП на НОИ с досието за трудова злополука или професионална болест

при пенсиите за военна инвалидност : за лицата, пострадали в запаса и резерва, се представя и удостоверение от съответното поделение за датата на постъпване и уволнение от служба и званието на лицето; за лицата, пострадали при оказване на съдействие на въоръжените  сили   – документ от съответното поделение, удостоверило обстоятелствата, при които е пострадало лицето;

при пенсиите за гражданска инвалидност – документ, удостоверяващ     обстоятелствата, при които лицето е пострадало, който се съставя от кмета или ръководителя на учреждението, в което служи органът на властта, причинил страданието.

   Изчисляването на пенсията може да продължи до 6 месеца. В 1-месечен срок от подаване на заявлението с необходимите документи се отпуска минималния гарантиран размер на съответния вид пенсия. След определяне на пълния размер на пенсията, изчисленият остатък се изплаща за минало време от датата на отпускането.

    Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа, както и за инвалидите по рождение или с придобита инвалидност до постъпване на работа – от датата на заявлението. При пенсия за инвалидност поради общо заболяване към тази дата лицето , трябва да има изискващия се осигурителен стаж, както следва ;

- до 25-годишна възраст – поне 1 г.; до 30-годишна възраст – поне 3 г.; над 30-годишна възраст – поне 5 г. - за инвалидизиралите се до 20-годишна възраст и за слепите по рождение или ослепелите преди постъпване на работа – независимо от продължителността на стажа (поне 1 ден);

Право на инвалидна пенсия за трудова злополука или за професионална болест имат осигурени лица, независимо от продължителността на трудовия стаж, ако са загубили 50 и над 50% от работоспособността си в резултат на внезапно увреждане на здравето при извършвана от тях работа  или поради заболяване, настъпило под въздействие на вредните фактори на средата.

Социална пенсия за инвалидност се отпуска на лица, навършили 16-годишна възраст, с намалена работоспособност над 71%. От 01.01.2002 г. вече е достатъчно те да придобият поне 1 г. осигурителен стаж след инвалидизирането, за да поискат пенсия.

за инвалидност поради общо заболяване, която е по-благоприятна.

Пенсия за военна инвалидност се полага на лицата, които са изгубили работоспособността си поради това, че са заболели, пострадали, загинали или безследно изчезнали по време на наборната военна служба, в запаса/резерва или при оказване на съдействие на въоръжените сили.

Пенсия за гражданска инвалидност имат лицата, които са загубили работоспособността си поради това, че са заболели или пострадали - при изпълнение на граждански дълг или случайно, вследствие действията на органите на властта при изпълнение на служебните задачи на тези органи.

   При правото на повече от една пенсия се получава избор една от пенсиите в пълен размер и 50% от останалите. Когато едната от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се изплаща в размер 25%.

За оценяване на увреждането и възможностите за интеграция освен медицинска експертиза се въвежда и социална оценка, която има за цел да установи потребностите от рехабилитация на лицето с увреждане, неговите възможности за професионална реализация, обучение и социална интеграция. С въвеждането на социалната оценка се очаква да се постигне най-пълно отчитане на всички потребности на човека с увреждане и да се предприемат нужните мерки за постигане на пълноценно социално включване.

   Социалната оценка се извършва от мултидисциплинарни комисии въз основа на медицинската експертиза и отчитайки възможностите на всяко лице с увреждане от рехабилитация, квалификация и преквалификация, възможност за трудова дейност и всички други фактори от социален, здравен, семеен и битов характер, отнасящи се до възможността за интеграция. Социалната оценка се издава за срока, посочен в експертното решение.

   Закон за социалното подпомагане (ЗСП)  - обнародван, ДВ. бр.56 от 19.05.1998г., последно изменение ДВ бр. 59 от 20.07.2007г., в сила от 01.07.2008 г. Този закон урежда обществените отношения, свързани със социалното подпомагане на гражданите на Република България. Посочени са органите, задължени да осъществяват социалното подпомагане, видовете социални помощи и социални услуги, финансирането на социалното подпомагане, органите, упражняващи контрол върху цялостната дейност, свързана със социалното подпомагане .     Правилник за прилагане на Закона за социалното подпомагане –  влиза в сила 08.04.2005 г., изм. и доп. бр.101 от 04.12.2007 г. Разглежда подробно видовете социални помощи и услуги, условията при които лицата имат право да ги ползват, необходимите документи за получаването и предоставянето им. Посочва условията и редът за регистрация на лица, предоставящи социални услуги.

   Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи -  МПС № 97 от 31.05.2005, обн., ДВ, бр. 47 от 7.06.2005 г. С правилника се уреждат устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ). Министерството на здравеопазването и Регионалните центрове по здравеопазване (РЦЗ) организират и ръководят медицинската експертиза на работоспособността.

  Управлението на системата за социално подпомагане се осъществява от органите за управление на системата за социално подпомагане и социални услуги и са регламентирани от два закона – Закон за социалното подпомагане (ЗСП)  и Закон за интеграцията на хора с увреждания (ЗИХУ). 

Социални услуги за хората с увреждания

   Целите на социалните услуги са да подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот. Те се предоставят в общността и в специализирани институции. Социалните услуги се основават на социалната работа и са насочени към подкрепа на подпомаганите лица за: осъществяване на ежедневните дейности; социално включване (чл. 16, ал. 1, ЗСП). Социалните услуги се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата (чл. 16, ал. 2, ЗСП).

   Видовете социални услуги според срока, за който се използват/предоставят социалните услуги са краткосрочни и дългосрочни (чл. 36, ал. 6, ЗСП). Краткосрочни са всички тези социални услуги, които се предоставят за срок от 3 месеца, а дългосрочни са тези, които се предоставят за срок по-голям от 3 месеца. Социалните услуги, които се предоставят в общността са : личен асистент; социален асистент; домашен помощник; домашен социален патронаж; дневен център; център за социална рехабилитация и интеграция; център за временно настаняване; приемна грижа; кризисен център; център за настаняване от семеен тип; защитени жилища; обществени трапезарии.     Специализирани институции за предоставяне на социални услуги са : домове за деца или младежи с увреждания; домове за възрастни хора с увреждания; социални учебно-професионални заведения домове за стари хора; приюти; домове за временно настаняване. Социални услуги за хора с увреждания включват : личен асистент; социален асистент; домашен помощник; домашен социален патронаж; дневен център; център за социална интеграция и рехабилитация; домове за възрастни хора с увреждания.

Лица и институциите, които имат право да предоставят социални услуги са  държавата, общините, физически лица, регистрирани по Търговския закон и от юридически лица (чл. 18, ал. 1, ЗСП). Физически лица, регистрирани по Търговския закон и юридически лица могат да предоставят социални услуги само след вписване в регистър към Агенцията за социално подпомагане (чл. 18, ал. 2, ЗСП). Социалните услуги могат да се предоставят при съвместно участие въз основа на договор между държавата, общините, физически лица, регистрирани по Търговския закон и юридически лица (чл. 18, ал. 5, ЗСП).

     Финансирането на социалните услуги се извършват срещу заплащане на такси или по договаряне от лицата, които ги ползват. Таксите за социални услуги, финансирани от републиканския бюджет се определят с тарифа, утвърдена от Министерския съвет (чл. 17, ал. 2, ЗСП). Таксите за социални услуги, финансирани от общинския бюджет се заплащат по Закона за местните данъци и такси (чл. 17, ал. 3, ЗСП). Заплащането на социални услуги, предоставени от физически лица, регистрирани по Търговския закон и от юридически лица се извършва по договаряне (чл. 17, ал. 4, ЗСП).