Войната продължава - част 3 от войната на вампирите

След като един странен магъосник ми каза да вярвам аз си спомних , че най-силно вярвам в това ,че мъжът ми е оцелял съшо , като мен и ще ме открие , въпрос на време е да дойде при мен , благодарение на своята непоправима интуиция .Детето ми бе при мен , тя се казваше Исина момиченце , аз покровителката бях с името Канелия , мъжът ми бе Торнео . Времето за среща бе дошло и моят мъж ме намери най-после и той като мен се е укривал и след като са му зарстнали раните се е сражавал със злите вампири . Торнео бе облякан с тениска и къси панталони до коленете , най-обичното му облекло . Като се видяхме , веднага се обсипахме с нежности и ласки и нашата обич , отново бе възродена . След като си обменихме взаимно внимание , преминахме към по-важната част и това бе да открием , новата гореща точка на сблъсък между нас и въздигналите се жадни за власт вампири . Използвах телекинезата и веднага насочих автомобила на моят мъж към мястото за атака .То се намираше близо до един остров край Индия.И двамата бяхме в колата и вече се отправихме към далечното място. Веднага активирахме един лагер от наши войници за отбрана . Трябваше да бъдат тренирани по-дълго време , а и ваксините за сила не бяха, все още готови . Трябваше да рискуваме , казахме им че ако при инжектиране , лекарството съвпадне с кръвта на вампира , той ще стане много силен , но ако не съвпадне то тогава , вампира следва да се издуе и пръсне като бомба. И тази групичка от вампири , така или иначе , трябваше да даде живота си за да защити , своята раса , тъй че бяха - съгласни на всичко . Отправихме се с  кораба в морето до мястото за атака , казано ни от пазителката Канелия . Но враговете дойдоха с огромен кораб , който заля ,нашият с образувалите се огромни вълни и бомби .Стреляхме до край , но не успяхме , нашият кораб потъна , добрите вампири бяха, вече инжектирали ваксините , гледахме как умират повечето и се давят , но за наша изненада и корабът на противниците също потъна . Водата стана мътна и ни очакваха няколко минути на мълчание и зорко внимание , вперено във водовъртежа на потъващите кораби . 
Забравените рибарски въдици стояха хвърлени във водата , бреговата охрана , следеше всичко станало и чакаше нареждане . Изведнъж една от въдиците се размърда, много силно и показа , че има сякаш огромен улов. Охраната взе да навива въдицата и когато се показа уловът , всички бяхме изумени . Това бе нашият нов герой , кръстихме го Варампей за това , че той се роди във водата и спаси нашата Земя от ново нашествие на подлите , вампири изменници .Той собственоръчно бе потопил , чуждият кораб и спаси нашата раса от нова заплаха и едно  ура за нашите учени , които въпреки че нямаха достатъчно време за обработка на ваксината , успяха да създадат , един нов легендарен герой -Варампей !