Прелест

Нейде скрито е листенце,
как хубаво шуми с ветровете;
поклаща се и запява, своята мелодия нашумяла.

И в миг за наслада, цялата гора запява,
песен за нови очаквания, със слънчеви лъчи обагрени,
нови мечти, обрисувани отново се откриват пред погледа тези така,
 познати ,но и различни все нови устреми и изживявания докоснати от времето и разкриващи се от изгрева на вечното тайнство.

Което закипява и не оставя, никога и никой да пропилее,
даже и един миг от време за нещо, което да не е свързано с това вълшебно кълбо от елементи, което всеки път завърта се и не спира да показва ,своята магия на всеки,който умее да открие , че истинската прелест се представя, и във всяка нота, тя засиява ;