Реалистичен разказ Животът ,някъде далеч от техносредата
Ярките утринни лъчи ,озариха отново ,домът на отруденото и сплотено семейство,което чакаше с нетърпение, свежата сутрин .Най-много се вълнуваше ,Звезделин защото му предстоеше ,ден изпълнен с нови дейности, по-обработване на тяхната нива .Макар и да не съзнаваше,чак толкова добре от каква огромна необходимост за препитанието му щяха да са тези знания .
Когато ,пристигнаха на нивата,цялто петчленно семейство ,започна да се труди ,а най-хубавата задача се падна на Звезделинчо,който беше едва на 7 годинки.Той весело хвърляше, златистите царевични зърна в добре изораната почва и със задоволен поглед ,поглеждаше зад себе си.Майка му го похвали и му каза:
-Браво ,синко така се ражда знанието и се възпитава ,добрият нрав в теб.Защото,това което си посял ,ще порасне,изкласи и ще пожънеш след това голям успех .Това което учиш,ти в училище,по-подобен начин ще трябва да се грижиш за него.
Звезделинчо ,беше умно дете и всичко приемаше с голяма амбиция и за това той бързо възприемаше всичко и систематизираше познанията си.Той беше роден под щастлива звезда и майка му с голяма лъчезарност говореше,че ще е много щастлив и с големи перспективи в живота.
Работата,течеше усилено и бащата и братята на Звезделин ,оряха ,поливаха посятото ,а наоколо природата бе дала ,красива майска феерия от разноцветни багри и узрели черешови плодове,които се бяха сгушили ,сякаш в зелените клонки на окичените плодородни дръвчета.Нивата,вече беше станала изрядна и всичко си идваше на място,слънцето бе застанало на юг ,това беше ясен знак за семейството ,че е време за обяд.Всички труженици се отправиха към сянката под един дъб и започнаха да обядват,а домашното сирене и млякото ,които бяха направени по-стара българска традиция ,бяха толкова вкусни,че Звезделинчо не съумя да не сподели, своето удивление от това откритие.
След като отпиха ,свежа глътка малинов сок и се отпуснаха на завивките от белени царевични обвивки,които се набавяха от мисирените кочани ,а майката на Звезделинчо Мария, така усърдно, беше боядисала в най-различни шарки , отмората, започна с разказа на Георги бащата, на Звезделинчо .
-В нашето село ,преди време,живял един добър човек,който се занимавал с иконопис и стенопис.Мъжът бил добродушен и занаятът си възприемал , като призвание, без да бъде особенно вярващ християнин.Иконите му се продавали ,хората търсели неговите услуги,а манастирите и църквите в околностите,постоянно прибягвали до помоща му когато светите храмове се нуждаели от реставрация и ремонт.Така ,годините летели ,но дошъл момент в който ,пазарът заседнал и нямал ,така нужните клиенти за да оцелява.
-Какво се е случило след това?Попитал заинтригуваният и нетърпелив ,първокласник Звезделин.
Бащата погледнал, ангажираното си с непоклатимо внимание ,мило синче и продължил повествованието.
-След това , дошъл неговият приятел монах,който му казал ,че скоро е Гергъовден и на този празник ,може да опече агне.Посъветвал го да направи курбан и с вяра пред Бога,да коленичи ,молитва чиста, да отправи към Твореца ,а останалото само ще се нареди.Съратникът му калугер Михаил ,обяснил ,че това се прави за здраве, а празничната трапеза,след като се освети ,при параклисът, ще омилостиви страданията му.
Така и направил,послушал своят приятел и направил празничната трапеза ,според заръченото,отправил своите молитви към Господ и не минал и ден ,два в къщата му гъмжало от клиенти и желаещи да си купят нещичко от него.От този миг –художникът станал ,силно вярващ,защото се убедил,че наистина има Бог и той ни гледа,слуша и помага ,тогава ,когато истински повярваме в него и отправим своята молитва .
-Това е било чудото,което може да постигне всеки от нас ,само да се помолим .Знайте мои деца ,че всичко ,което искаме се постига с вяра,смирение и търпение.А,сега нека се отправим към домът ни защото и утре е ден и ни чака доста работа.
Семейството се отправило към селото ,а по-пътя се отбили до една чешма за да си напълнят вода за вкъщи .След като напълнили стомните с вода и се освежили ,челядта и родителите с песен на уста ,впрегнали кончето и се запътили към дома си.
Когато ,пристигнаха на нивата,цялто петчленно семейство ,започна да се труди ,а най-хубавата задача се падна на Звезделинчо,който беше едва на 7 годинки.Той весело хвърляше, златистите царевични зърна в добре изораната почва и със задоволен поглед ,поглеждаше зад себе си.Майка му го похвали и му каза:
-Браво ,синко така се ражда знанието и се възпитава ,добрият нрав в теб.Защото,това което си посял ,ще порасне,изкласи и ще пожънеш след това голям успех .Това което учиш,ти в училище,по-подобен начин ще трябва да се грижиш за него.
Звезделинчо ,беше умно дете и всичко приемаше с голяма амбиция и за това той бързо възприемаше всичко и систематизираше познанията си.Той беше роден под щастлива звезда и майка му с голяма лъчезарност говореше,че ще е много щастлив и с големи перспективи в живота.
Работата,течеше усилено и бащата и братята на Звезделин ,оряха ,поливаха посятото ,а наоколо природата бе дала ,красива майска феерия от разноцветни багри и узрели черешови плодове,които се бяха сгушили ,сякаш в зелените клонки на окичените плодородни дръвчета.Нивата,вече беше станала изрядна и всичко си идваше на място,слънцето бе застанало на юг ,това беше ясен знак за семейството ,че е време за обяд.Всички труженици се отправиха към сянката под един дъб и започнаха да обядват,а домашното сирене и млякото ,които бяха направени по-стара българска традиция ,бяха толкова вкусни,че Звезделинчо не съумя да не сподели, своето удивление от това откритие.
След като отпиха ,свежа глътка малинов сок и се отпуснаха на завивките от белени царевични обвивки,които се набавяха от мисирените кочани ,а майката на Звезделинчо Мария, така усърдно, беше боядисала в най-различни шарки , отмората, започна с разказа на Георги бащата, на Звезделинчо .
-В нашето село ,преди време,живял един добър човек,който се занимавал с иконопис и стенопис.Мъжът бил добродушен и занаятът си възприемал , като призвание, без да бъде особенно вярващ християнин.Иконите му се продавали ,хората търсели неговите услуги,а манастирите и църквите в околностите,постоянно прибягвали до помоща му когато светите храмове се нуждаели от реставрация и ремонт.Така ,годините летели ,но дошъл момент в който ,пазарът заседнал и нямал ,така нужните клиенти за да оцелява.
-Какво се е случило след това?Попитал заинтригуваният и нетърпелив ,първокласник Звезделин.
Бащата погледнал, ангажираното си с непоклатимо внимание ,мило синче и продължил повествованието.
-След това , дошъл неговият приятел монах,който му казал ,че скоро е Гергъовден и на този празник ,може да опече агне.Посъветвал го да направи курбан и с вяра пред Бога,да коленичи ,молитва чиста, да отправи към Твореца ,а останалото само ще се нареди.Съратникът му калугер Михаил ,обяснил ,че това се прави за здраве, а празничната трапеза,след като се освети ,при параклисът, ще омилостиви страданията му.
Така и направил,послушал своят приятел и направил празничната трапеза ,според заръченото,отправил своите молитви към Господ и не минал и ден ,два в къщата му гъмжало от клиенти и желаещи да си купят нещичко от него.От този миг –художникът станал ,силно вярващ,защото се убедил,че наистина има Бог и той ни гледа,слуша и помага ,тогава ,когато истински повярваме в него и отправим своята молитва .
-Това е било чудото,което може да постигне всеки от нас ,само да се помолим .Знайте мои деца ,че всичко ,което искаме се постига с вяра,смирение и търпение.А,сега нека се отправим към домът ни защото и утре е ден и ни чака доста работа.
Семейството се отправило към селото ,а по-пътя се отбили до една чешма за да си напълнят вода за вкъщи .След като напълнили стомните с вода и се освежили ,челядта и родителите с песен на уста ,впрегнали кончето и се запътили към дома си.
Comments