Да живееш на квартира на село
Спомням си като дете как живеех на квартира в едно селце близко до Димитровград с майка,леля и братовчедка ми.Колко много труд и пот сме вложили за да заработим тогава някой лев за да можем да си купим ,печка чудо ,дрехи за зимата и това е всичко.Лятната ваканция след 7 ми клас изкарах там.Селцето се казва Радиево,там се отглежда памук и бамня,която ние беряхме с кьрпи и рькавици защото листата и самата и обвивка е доста грапава и изпускаше нещо, която дразни кожата.Но това не беще достатъчно и добавяхме двойна защита от лекопласт.Поливали сме плодови дрьвчета,праскови ,ябьлки,дини,фьстьци,домати,като сьщевремено сме и събирали реколтата за 10 лв на ден. А майките ни са ходили на допьлнителен труд,като са беряли памук.
Бамнята онези дни бе много тьрсена за гозби, буркани и консерви. Тогава я изкупуваха на килограм, мисля че беше левче и 0.30 стотинки. На дрьвчета правихме ямичка ,като ги поливаме,окопаваме и зариваме пръстта за да може по-дьлго да се запазва влагата.А на нивите засяти с бямня сме ходили в 5.00.часа с кьрпи на глави и торбичка хляб.Много ни бе тежко,когато напече.Освен това тя повяхва и не може да се бере,но надничаря сьс зорки сили обикаля и постоянно те подтиква, още малко за една вафла или кроасан.Тежки времена бяха ,но и днешните ,не са по-розови.
Единственото ми забавление тогава бе детска дискотека за 2 часа от 20.00 до 22.00. Весело беше, когато трябваше да пестим и вода и се кьпехме на открито в двора там ние правихме малка сьблекалня и се кьпахме с вода от кладенеца от двора. Беряхме си дини, пъпеши и домати направо от градината,готвехме на газов котлон миш-маш. И така цяло лято лятна манджа, плодове,домати и чушки. Така сме живеели с две легьлца и вьншна тоалетна сьс каракачанско рунтаво куче,което постоянно чакаше нещо да му подхвьрлим за да го излапа.
Второто лято сьщо отидох аз и леля ми и берях ягоди, ходих на надница и с парите си бях купила от модерните тогава шарени сльнчеви очила и малко дрехи за училище. Най-добре беше ,когато на излизане от Ивайловград минехме през Димитровградския пазар, а там има евтини но красиви дрехи и тетрадки с модерни картинки. Забавлявахме се карайки колела,а като ходехме на гости в хазаите си правехе домашен сладолед и това ни беше най-голямото удоволствие.А на кафе си порьчвахме с моята братовчедка от тогавашните лимонади и кола в онези малките шишенца,които вече ги няма.
Чудесно е когато си дете ,тогава абсолютно всичко е безкрайно и си настроен откривателски.Тогава си мальк и невинен, човек на когото тепърва всичко му предстои.
Бамнята онези дни бе много тьрсена за гозби, буркани и консерви. Тогава я изкупуваха на килограм, мисля че беше левче и 0.30 стотинки. На дрьвчета правихме ямичка ,като ги поливаме,окопаваме и зариваме пръстта за да може по-дьлго да се запазва влагата.А на нивите засяти с бямня сме ходили в 5.00.часа с кьрпи на глави и торбичка хляб.Много ни бе тежко,когато напече.Освен това тя повяхва и не може да се бере,но надничаря сьс зорки сили обикаля и постоянно те подтиква, още малко за една вафла или кроасан.Тежки времена бяха ,но и днешните ,не са по-розови.
Единственото ми забавление тогава бе детска дискотека за 2 часа от 20.00 до 22.00. Весело беше, когато трябваше да пестим и вода и се кьпехме на открито в двора там ние правихме малка сьблекалня и се кьпахме с вода от кладенеца от двора. Беряхме си дини, пъпеши и домати направо от градината,готвехме на газов котлон миш-маш. И така цяло лято лятна манджа, плодове,домати и чушки. Така сме живеели с две легьлца и вьншна тоалетна сьс каракачанско рунтаво куче,което постоянно чакаше нещо да му подхвьрлим за да го излапа.
Второто лято сьщо отидох аз и леля ми и берях ягоди, ходих на надница и с парите си бях купила от модерните тогава шарени сльнчеви очила и малко дрехи за училище. Най-добре беше ,когато на излизане от Ивайловград минехме през Димитровградския пазар, а там има евтини но красиви дрехи и тетрадки с модерни картинки. Забавлявахме се карайки колела,а като ходехме на гости в хазаите си правехе домашен сладолед и това ни беше най-голямото удоволствие.А на кафе си порьчвахме с моята братовчедка от тогавашните лимонади и кола в онези малките шишенца,които вече ги няма.
Чудесно е когато си дете ,тогава абсолютно всичко е безкрайно и си настроен откривателски.Тогава си мальк и невинен, човек на когото тепърва всичко му предстои.
Comments