Билките ,като доход в едно малко градче на име Ивайловград

Билките са полезни за нас хората и за това постоянно ги търсим и искаме да си набавим от някъде ,нужното ни цветенце и отвара,ето защо толкова много билки се изкупуват (горски и такива ,които са по-дърветата за чай. Но в последно време се намали пика на изкупвачите ,защото има доста защитени видове. Когато сам била в 7-8 клас и по-малка ,ходехме да събираме риган. За подправка се използваше и чай. Когато настъпеше лятото,събирахме и лайка,само нейните цветчета,жълт кантарион и бял равнец. Липата я събирах,като се качвах на дървото в моето село Свирачи и я брах ,ловко ,тя е толкова ароматна и полезна..Цялото дърво беше отрупано с цветове ,след това я давах и се радвах когато получавах парите,а най-вече за това,че сама сам си изкарала парите. А,тютюна беше,като основен поминък на всяко едно 2 семейство в Ивайловград. И ние отглеждахме,защото се печелеше ,някой лев за дрехи и да си купиш един телевизор например. Сеехме го края на април ,а в началото на март се подготвяха лехите и семената за фиданки и подготовка за посеви. След това прекарвахме вода със варели и с колче и маркуч ,цял ден се навеждаш и изправяш за да засееш растението. След като порасне малко се бере ,1 ,2 ,3,4,5,,6 рака в зависимост от височината .Ставахме в 5.00.сутрин до 12.00 набирахме цяла каручка с тютюн и до 18.00,19.00,приключвахме с низането и го поставяхме под сушилнята,направена от найлон и пирони за да може да се закача канапа. А,когато изсъхне и стане златно-меден го прибирахме на сухо и защитено място до октомври ,когато го изкупуват и паднат мъглите. Тогава от времето омеква тютюна и става годен за диплене ние го изнизваме ,изглаждаме ,правим на тестета,класираме по-хубавия ,по-качествения 1 класа .отделно от другия,който например не е със златно -кафяв цвят и не е толкова едър ,следователно той се изкупува по-евтино от другия. Правехме го на бали и го давахме за продажба. А,там също се чака и става със записване. Парите също чакахме докато ги дадат ,даваха ги януари нататък ,а премиите декември. Междувременно си поддържахме и градинки със зеленчуци и плодове за да осигурим прехраната си. Като бяха пални със лук,чесан,репички,домати ,краставици,пиперки,царевица,ряпа,магданоз,дини,пъпеши,сливи,череша,праскова,ябълка и една круша. Гледахме и картофи боб,леща,бакла,нахут и подправки. А за животните отглеждахме люцерна и ечемик,(жито не само за нас но) и за животните и кокошките,магарето и прасето. Гледали сме също и крави с които се изхранвахме дълги години с мляко ,месо и сирене. А на село кози и овце. Кравите ни в Ивайловград се намираха извън града към фермите,където се намират и градинките ни. Имахме и една доста лакома крава,която една вечер беше си отворила сама цял чувал с ярма и го беше изяла самичка. На другия ден ,цял ден преглъщаше. Събирали сме още от плодовете костеливи( орехи и бадеми )по-градините със чували ,като обрусвахме дръвчетата със кол и събирахме,изчиствахме от обелки и прибирахме чистия плод,а след това продавахме. А веднъж бях премахнала черупките на бадемите и ги бях продала защото по-този начин изкупната им цена се повишаваше.
Оглеждахме от животните и( зайчета,гълъби и кучета пазачи)и котенце си имах,като малка у дома и си заспивах с него ,а той ми мъркаше сладко. Веднъж си бях ударила крачето и сложих котенцето върху крачето и ми беше минало .Рибките ми бяха много интересни и ги наблюдавах винаги със захлас ,как се движат,а някой път скачаха и над водата. Така е когато си малък,трябва да разбереш всичко с безкрайното си и неизчерпаемо любопитство.